Звукозаписи на социопати,
 играещи си на чираци шпиони.

от Даниел Милев

Последно обновяване : на 10 ноември 2014 г.


Това е страница с аудио записи на лицата, които ме шпионират, в България, от апартамента над нас, в рамките на мрежа за групов тормоз в личния живот - "gang stalking". Въпросният апартамент принадлежи на двойка пенсионери, които винаги са твърдели, че няма никой друг освен тях в дома им и че не са отдавали под наем на други лица от години. Писмените им сведения в Полицията потвърждават това. Никой от съседите ми не е свидетелствал да е забелязал присъствието на други лица освен собствениците в дома им. Записите са на български, със субтитри на френски и български, вградени във видео контейнер. Социопатите застават винаги над мен, във всички стаи където се намирам, което трябва да е свързано с техниката за шпиониране и с обсега на уреда им. Така ме следват като обсебени от четири години, 24ч/24ч, за да не пропуснат нищо, за което си мисля във всеки момент у дома, доста ясно разкриващо наличието на тежка патология в поведението им. Записите започнаха на 14 март 2011 г. и продължават до днес, с някои периоди на прекъсвания. Българската Полиция дори не е открила престъпниците в жилището над нас. За да узнаете повече, прочетете съответната статия.

 Публикацията има няколко цели - на първо време, да осведоми най-много хора върху проблемите с нахлуването в личния живот и съществуването на фашизиращи практики в демократичните общества на най-развитите страни. На второ време, да опита да проведе задълбочен и научен размисъл върху извънредно опасното поведение на въвлечените в тормоза върху личния живот - фашистки мрежи. И на трето време, след като ясно установи степента на заплаха, каквато такива срамни практики представляват, за демократичните общества да се потърсят решения за премахването им и недопускането да се появят отново. Стилът на личните ми коментари към всеки запис е умишлено сатиричен, защото бидейки съзнателен, че се касае за негативен обществен феномен, това е без съмнение най-добрият начин да го жигосам. Звукозаписите са представени след подобрение на съотношението гласове/шум на разположение на специалистите психиатри, психоаналитици, психолози, социолози, историци, юристи, журналисти и всеки гражданин, който желае да си създаде откровено мнение по този съществен въпрос.


стр. 1 стр. 3 стр. 4



Тук отдолу, най-първият запис, който осъществих. Той има много особена стойност за мен, не само защото дълго ми беше невъзможно да разбера съдържанието му, звукът бидейки твърде слаб, но най-вече поради онова, което щях да открия вътре, след като успях, що-годе, да преодолея препятствието. Едва съвсем наскоро осъществих този подвиг и ако качеството оставя още много да се желае, съдържанието е доста интересно. Оригиналният запис е 1ч. 36мин. Разрязан е на малки фрагменти от минута или по-малко всеки, вградени във видео със субтитри, за да се улесни разбирането. Предстои пълно обновяване на файловете и старите записи са вече изтеглени, защото съдържаха много неточности, които ще бъдат отстранени, а пропуските допълнени. Особеността, освен факта, че е най-първият запис, се състои в начина, по който успях да изпразня съзнанието си избягвайки да мисля, че трябва да изляза и да се измъкна тихичко навън, без другарите, наблюдаващи ме от апартамента над нас, да си дадат сметка изглежда, стига да не са решили да се преструват преди да почна звукозаписа. Оставям ви да прецените.


ЗАПИСИ от понеделник, 14 март 2011 г.
Сваляне(компресирано под Xvid)
        НОВО            14.03.2011 - 17h04     (3 280 kB)
Отново започваме с въпроса зададен от момиче на предната звукова извадка(стр. 1). То иска желаещи да го придружат навън. Едно момче му отговаря, че ще бъде "Тони". Много вероятно, стана дума за Антония, момичето, чието име бяхме открили точно преди да бъде поставен въпросът на предната звукова извадка. После, социопатите споменават уред, притежаващ връзка за проследяване, който според мен трябва да им позволява да следят от разстояние какво мисля навън, пращайки хора да ме следят при придвижванията ми вънка. Това не оставя абсолютно никакви съмнения върху основната дейност на тези фашистки тъпунгери. Тъй като винаги съм допускал, че джаджите им са изменени мобилни телефони или смартфони, трябва да притежават абонамент за безплатно общуване в група, което значително улеснява престъпленията и злодеянията им. Един фашага описва правилно уреда като "подарък-ужас", но не става ясно дали тъкмо са му го подарили, нито дали е рожденика  днес - Боби(Борис?), или е просто коментар, за да бъде забелязан. Значи изпращат две момичета на пътя, но не уточняват кой. Мръсниците си знаят добре занаята ! Докато един другар се оплаква от претрениране, откриваме имената на още две гълъбчета - Алекс и Яна, които са и двамата у госпожицата, докато други си пръскат шкембето на тренировката с няколко бири. Точно след това научаваме тъжната новина за уволнението на някой си Димитър. Не, не плача за участта му ! Обаче, някой друг го прави и се питам дали не е нафиркания тип, когото подканват да не повръща по пътя, защото няма да се спират. Сигурно ще намерят други отпадъци като него ! Очевидно, някои се изнасят и им се посочва какво да вземат, една лежанка между другото, обясняваща защо все още чувам редовно тежести да падат върху плочата над стаята ми - изнасящите я намериха за много "тясна", за да я искат да я вземат и тя остава. Адреналин, феромони и бира, не трябва повече, за да се сбъркат фашистките глави и да почнат да се удрят по тях. Едно момиче обявява ситуацията бедствена за отдела им. Говорят за дейността им като за предприятие с наети, които уволняват и други, които назначават, с йерархична структура и различни отдели. Дали е делириум на пъпчиви младежи, искащи да се правят на професионалисти, или истинска корпорация, имаща предназначен за шпиониране отдел и в частност за мен от почти 4 години ? Докато някои опитват да охладят страстите напомняйки, че не трябва да се бият тук - мястото изглежда свято все пак, други са много по-прагматични и пренебрегвайки напълно пререканието си задават житейски въпроси, засягащи участта на термоса. Е, да, човек свиква с вещите на другите, когато живее в съквартирантство, както със собствените си вещи, след като ги е употребявал редовно !
        СКАНДАЛНО            14.03.2011 - 17h05     (6 310 kB)
Няколко часа преди да обновя този файл, съседка, която срещнах в асансьора, внезапно ми съобщи, че отдавна никой не я е разпитвал за мен. Попитах я кой е търсел да се осведоми за мен, отговори ми, че били "лелички", които ѝ признали, че ме проследили заради дългите ми коси и да питат кой съм бил и с какво съм се занимавал. Бях си оставил косите да пораснат от април 2011 г., в реакция на пълното фашизиране на живота ми от вече 4 години, значи това трябва да се е случило преди две години, когато косите ми са станали достатъчно дълги. Четвърт век след края на режима в България, хората все още имат тоталитарни фашизиращи рефлекси, което разкрива наличието на много тежък проблем с душевното здраве сред много широка популация от българската нация и който въобще не е поет от здравните власти на страната. Тази част от записа е с посредствено качество, защото през повечето време фашизираните зомбита говорят тихичко и само моментно се провикват по-силно. Звукът е бил значително усилен и трябва да се мисли да бъде сведен до 70%, за да се чува коректно, после звуковото ниво трябва да се донастрои и неколкократно да се преслушва, за да се чуят някои реплики. След като обявяват уволнението на Димитър, другарите му го подканват да побърза отнасяйки вещите си. Бедният дявол се оплаква, че го карат да тръгва без гащи ! Антония е посочена да търси нещо с някой си Жоро, който я нарича съдружник - контекстът не позволява да се разбере дали е във фирма. За първи път научаваме името и фамилията на един от мухльовците в жилището над нас - някой си Добри Пенчев. По този повод, един от фашагите иска да си припомни къде държат карабината. Трябва да се вярва, че имат сериозни причини да са въоръжени и със сигурност не двойката пенсионери, собственици на апартамента, ги плаши. Поради липса на похвални качества, тези мижитурки се фукат, че превръщат обитанието си в място за "злодействие" и че са бѝли котката, за която са ми говорили старците отгоре. Една мацка напомня защо момичетата са там - да перат, вероятно също да готвят, чистят и някои други професионални услуги. Един от фашагите казва, че са говорили на подслонилите ги собственици на жилището. Друг му отговоря с поучителен и многозначителен въпрос : "Колега, кой гледа да пати ?". Името на съседите ми отгоре се чува ясно на записа, но, поради юридически причини, не мога да го разкрия. Ето защо силно съм го приглушил и на това място звукът спада рязко. Ала там, където наистина става интересно е, когато един от малоумниците подхваща дума за заместника на уволнения. Някой си Иван, чието име чуваме за първи път, ни осведомява, по невнимание, че щял да бъде студент. "Колегите" му слабоумници го карат да млъкне, а един от тях изказва твърде невероятната хипотеза, че съм можел да го изгоня - него точно, а не всички останали ! Пред уплахата, изразена от съучастника в престъпленията, другите опитват да релативизират и да се успокоят взаимно. Тук избухва бомбата : "Да не е в чужбина !". Това означава : "В България не е като в останалата част на ЕС. Може другаде да се случва, но не и тук", намеквайки по този начин за дългия ми престой във Франция. Лайняните фашистчета се гаврят тотално с българското правосъдие по онова време още не бях подал първата си жалба срещу тях и факт е, че три години след това, ченгетата дори не са ги открили в апартамента над нас, като те въобще не са напускали оттогава. Ето как престъпниците изграждат чувството си да тотална недосегаемост благодарение на пълната немощ на българската държава. Една от мръсниците пита какво съм можел да им кажа, а плашливият ѝ колега разбира се не намира никакъв отговор. Това са жалки мерзави кретени! В крайна сметка, аз също мисля, че не би послужило за нищо да им казвам какво и да е, ако ги набарам някъде, бих се задоволил да им блъскам тиквите в писоар, докато го откача от стената ! Що за жалък мазохист трябва да си, да клечиш 4 години, 24-часово, над жилището на друг, за да подслушваш постоянно мислите му, отказвайки се напълно от нормален живот ? Считайки, че разрушават личният ми живот, те се лишават доброволно от комфорта на своя ! Знаехме вече какво е садо-мазо, с тези олигофрени откриваме какво е фашо-мазо ! Диалогът сякаш се завърта около сладкиш за рожденика. Някой е довел "пастаджийка" и гостенка, което постепенно подхлъзва разговора към деликатната тема за момичетата. Малоумните фашаги предлагат изглежда услугите си като охранители, за да се издържат. Остава да се разбере дали тези дейности им осигуряват целият приход или някой им плаща също, за да шпионират. За първи път откриваме името на Бончо. Тези фашисти привдно живеят като глисти, натрупани един връз друг, толкова са многобройни ! Някоя си Катя Бояджиева е посочена за водач на екипа за охрана. Едно момче моли очевидно да бъде внедрено в групата, но му дават да разбере, като сексуално фрустрирани юноши, че не е желан. Ако слушате тези кретени, по цял ден, може да ви избият пубертетски пъпки !
        НОВО            14.03.2011 - 17h06     (7 190 kB)
Последно леко подобрение на аудио файла ми позволява да извадя обновление, коригиращо някои грешки от предната версия. Този път няма да коментирам всички глупости, които душевно болните в апартамента над нас разправят, за да спестя на всички главоболие ! Един от фашагите заявява на един от "колегите" си, както социопатите по навик се наричат помежду си, понеже си представят престъпната им дейност като тази на обикновена фирма, че използва вещите на Иван, чието име бяхме чули за пръв път предходната минута, в 17:05 ч., когато го нахокват дружките му, че е разкрил, че заместникът на уволнения Димитър ще е студент. От интонацията отгатваме, че заявлението е всъщност въпрос, което незабавно ни е потвърдено от една другарка. Сред много ненужни за широката публика реплики и които биха заинтересували само специалистите психолози и психиатри, като силната алкохолна активност на заподозрените, изведнъж едно момче обявява, че някой е спрял да "говори". Това е всъщност аларменият сигнал, че шпиониращите ме фашисти тъкмо са осъзнали, че уредът им не улавя вече нищо от нас. Това значи първо, че не са забелязали наистина излизането ми в 17:02 ч. Друг фашист пита незабавно дали компа у тях работи и получава отговор, че екранът светел. Момиче пита дали записва и почти едновременно един другар смъмря : "Не го казвай !". Приблизителната едновременност на двете последни фрази показва или че забраната да се произнася(казва) нещо се отнася до разкритието, че компютърът е свързан очевидно със следенето ми, или с факта, че може да записва, освен че улавя и афишира мислите ми. При втория случай, въпросът е как е възможно момчето да е отгатнало какво ще попита момичето, за да го смъмри едновременно : дали е прочело мислите му на включения екран преди то да ги произнесе на висок глас ? Засега нямаме достатъчно сигурни данни, за да заключим. Социопатите употребяват термина "говори", за да обозначат неща, които произнасям ясно, с отличими понятия, единствено в съзнанието ми и които те са способни да улавят и повтарят, както го илюстрирахме в откъса от 17:02 ч. Ето значи елементите, с които разполагаме дотук : малоумниците над нас не са си дали сметка за излизането ми, дори момент преди него един от тях да повтаря някои думи прехвръкнали из съзнанието ми и да бях поискал на висок глас от майка ми да заключи след мен вратата, което отчетливо се чува на записа от 17:02 ч. Уеб камерата ми бе разположена на 7 м. от входната врата тогава, по права линия, през прав ъгъл от две стени. Чираците шпиони претендират, че "говоря", ала това се записва от камерата ми само по изключение, а щом не "говоря", си позволяват да се подсмиват предполагайки, че може да съм мъртъв, сякаш се предполага, че трябва да говоря непрестанно, дори когато съм сам ! Но щом трябва да отида до тоалета, те са длъжни да ме следват, за да могат да ме улавят, което значи, че уредът им е мобилен, свързан с компютър и с ограничен обхват. Може да има само едно обяснение : арматурата в плочата прави разликата и значи тези кретени улавят не звуков сигнал, а електромагнитен ! Едно от фашистките зомбита си позволява да подхвърли "Лека му пръст !" към мен, заради предполагаемото ми "мълчание". Друг нахъсва колегите си, предлагайки им пари, за да принудят някой да работи : "И'ам пари, принуди го да бачка !". Веднага след това един тип твърди, че търсят този в тоалета. Фактът, че фашистките зомбита са платени за безумните им дейности намира значи ново доказателство. Така изглежда че един от тях финансира, поне отчасти, другите и ги кара да изпълняват. Няма съмнение, че пак говорят за мен, защото след като разкрих присъствието им в апартамента над нас и че ме шпионират, когато бях напуснал работа, за да напиша книга, изоставих работата си и отказах да правя каквото и да било, докато продължават да погазват толкова нагло и с такова чувство за недосегаемост правата ми на личен живот. Изглежда социопатите са повярвали, че могат не само да заграбят личният ми живот и интимността ми, разтваряйки ги напълно в общественото пространство, но още си въобразяват, че могат да ме дресират с пръчка, карайки ме да правя каквото им хрумне, включително да ме принудят да работя докато ме наблюдават у дома от апартамента над нас. Същевременно, за тях е начин да ме провокират, за да предизвикат реакция от моя страна и един от тях се хвали с това високо : "Страхотно провокираме !". Незабавно го вразумяват: "Мълчи, да работим !". Няма да пропуснете да отбележите, още веднъж, че считат престъпната си и социопатска дейност за обичайна платена работа. Уволненият Димитър иска да прибере без съмнение някои вещи като компютъра и разговорът се завърта за момент около съдбата на един iPOD и усилвател за него. В България е възприето да се казва "айпод", понеже голяма част от хората тук са англофони, ала фашистите над нас казват "ипод", както го произнасят французите, значи ще да са франкофони, което би обяснило защо разбират винаги какво мисля, дори когато разсъждавам на френски. После става дума за един кобур. Предната минута, в 17:05 ч., бяхме чули да се говори за карабина и фашагите ни разкриха, че също заработват тук-таме като охранители, за да посрещнат нуждите на очарователната им фашистка общност. Ама, че задушевно ! Един от селяндурите непредпазливо се провиква, че са ги търсили в Пирдоп - малко градче с 7 500 жители, на 80 км. източно от София. Друг заключава логично, че не ставало дума за хора от Варна - голям град на брега на Черно море, на 400 км. от там. Отново споменават името ми търсейки съвсем очевидно да предизвикат реакцията ми, понеже казват този път, че съм оглупял, вероятно заради моето непоносимо мълчание ! О, горките сладурчета, вече не могат без мен още през 2011 г. и са неспособни да осъзнаят, че съм заминал от 4 минути ! Друг великодушно отдава липсата на реактивност от моя страна на мълчанието ми. Еми, да, инат съм ! Фашистите трябва да плащат не само при свършена работа, но и за хардуера, доставен им от лице, идвало да ги посещава през неделите на февруари, за да тестват нови модели, когато още не записвах с РС камерата. Предвид съмнителните резултати, имайки налице моментната ситуация, един от тях се надява вече, че вторият ще е безплатен. Въпросът колко плащат, е наивно зададен от един от другарите им, работещ за мен под прикритие, но получава също толкова идиотски отговор : "Много пиене". Изпрати десет глупака да ти свършат една работа и рискуваш да станеш единадесетият - китайска мъдрост ! Предупреждение за аматьори. В отсъствието ми, което сякаш не подозират още, зомбитата не спират да говорят за мен, опиянявайки се. Един от тях приготвил баница на друг и понеже алкохола се качва бързо в главите на сополанковците, внезапно почват да фантазират за мен : "Да взе'ем Даниел у дома !". Извън провокативната нота, за да ме накарат да реагирам, трябва да се забележи, че съвсем очевидно считат жилището на двамата пенсионери над нас като свой дом. Това не оставя абсолютно никакво съмнение върху факта, че обитават постоянно над нас и не гостуват просто на съседите ни само за няколко дни. Стотиците дни записи ще разсеят всичко останало !
Първа публикация : понеделник, 28 април 2014 г. Обновяване :
понеделник, 12 май 2014 г.

Първа публикация : понеделник, 26 май 2014 г. Обновяване :
понеделник, 16 юни 2014 г.

Първа публикация : понеделник, 30 май 2014 г. Обновяване :
понеделник, 10 ноември 2014 г.