14.03.2011 г. - 17:00 ч.     (4 410 kB)
Това е най-първият запис на гласовете на фашистите, които ме шпионират и най-първата дума, произнесена от една от малоумничките, е "Пикантроп". Другарите тъкмо свършват игра на карти и момичетата, победителки, се подиграват на едно мъжле. Ами да, не защото някой манипулира технология за скениране на мисли от разстояние, от съседен апартамент в случая, значи е вещ в науката или е успял добре поне средното си образование. Защото, ако беше така, щеше да знае, че се казва и пише "Питекантроп", от гр. "питек"(маймуна). Но може би това е точно доказателството, че между нас вече живее нов вид - "Пикантропът" на модерната технология или още това, което южнокорейски учени бяха нарекли наскоро "дигитални слабоумници", прекарващи цели часове на ден над техните смартфони или друго бижу на модерната комуникация. Тези идиоти са се отказали да разсъждават самостоятелно и прекарват цел ден и нощ да следят собствени ми мисли, в моя дом - в стаята ми, в кухнята, в банята, навсякъде, където ходя у нас, те ме следват непрестанно вървейки отгоре ми, в апартамента на съседите над нас. Разговорът между фашисти се вкисва, защото един от тях, неспособен да овладее фрустрациите си, изтрещява и не само парцалът гори, но и цели "чорап-партенки" изглежда ! Реакцията на другарите му не се бави : "Тука няма да подкрепим и да поддържаме хулиган !" Уау, някак имам усещането, че стискат страшно юздите на принципите, морала и закона тия типове, тъй де, само когато засяга техните собствени права ! После, внезапно другарите почват да търсят някой, когото наричат "онзи"(ку-ку, аз съм !) и някои от тях се подготвят да излязат, между другото, за да купят цигари. Любопитно, аз също се готвя да изляза обирайки няколко стотинки върху стъклена маса - шумът от стотинките е от мен ! Тук за първи път научаваме името на една от другарките - Вяра, чието умалително е Верче. Нашата ентусиазирана аграрно-комсомолска младеж учи да владее езиците на нашите врагове на Запад ! And they really do it !
Записът започва с повтаряне на последната фраза от предния, за да се види продължението между двата и за яснотата на последващите коментари. Първата обида изглежда отправена към момчето провикващо се : "Lets do it something !" или е за моя сметка. Изречението на английски ме кара да реагирам мислено, но фашистите въобще не изглеждат да се занимават с мен в момента. Тук научаваме името и прякора на различен другар от аграрния комсомол - Пламен, който е наричан, и бог не знае защо, Грегън или поне това успявам да различа. Той си бил отишъл, а другите изглежда се готвят да вечерят, защото някой посочва рибата от "рибарския павилион". Едва след това се интересуват от мен : "олигофренът коментира". Ами, да, той може дори да съставя цели изречения, но проблемът не е там. Проблемът е, че камерата не записва стриктно никакъв коментар, аз просто не говоря. В противен случай, тя би уловила гласът ми, защото в този момент се готвя да напусна стаята си, да изляза навън. Опитвам се да избегна да издам намеренията си в съзнанието ми. След малко ще разберете как точно функционира уредът им, никога не съм си представял, че мога да постигна този подвиг още с първия запис. Наричат ме дебил, без съмнение, понеже тъкмо се бях подиграл с тях мислено, точно преди това, заради онзи, провикнал се на английски. Това разкрива отлично и схемата, по която фашистите процедират с жертвите им - използват технология, чието съществуване и употреба се крие ревниво в тайна повече от 20 години и се възползват от това, за да изкарват пред всички техните мишени за "луди", "опасни дебили" и т.н. Моралният тормоз, обиждайки постоянно жертвите им, е напълно част от тази схема, целяща така да разруши душевното здраве, да пречупи всякаква воля за съпротива, у целевия субект. Точно след нелюбезната забележка, едно момче казва : "Говори, обаче бавно", когато е съвсем очевидно, че изобщо не говоря. Наистина, чувах откачалките да казват това и за мен съмнения относно използваната техника за шпиониране почваха да се съставят. Знаех за скенера на мисли от времето, когато го бяха използвали върху мен във Франция, но все още нямах доказателства, че точно за това ставаше дума. Когато подадох първата си жалба в Прокуратурата, бях изложил хипотезата, че жилището ми вероятно е било наблюдавано чрез техники за визуализация и подслушване, нямайки доказателства. По онова време, често говорех тихичко, за да провокирам фашистите и постоянно да се уверявам не само че все още присъстваха в апартамента над нас, но че се занимаваха да ме шпионират, да следят жестовете ми, да коментират какво мърморех. Често, те се въздържаха да повтарят мислите ми, така че да ги чувам, за да ми скрият какво правеха действително и дори да ги улавях да го правят, съмнението все беше възможно - зле ли съм чул през плочата, не бъркам ли страховете си с реалността ? Трябваше ми да го запиша и още трябваше да мога да филтрирам звука достатъчно добре, за да го чуя коректно, което успях да постигна едва съвсем скоро. Тогава осъзнавам, че техниката е вероятно скениране на мисли, но не го формулирам с думи, само в смътни идеи, причинило долавянето само на отделни срички от уреда, откъдето впечатлението на шпиониращия, че съм "говорел бавно". Спомням си да съм произнесъл в съзнанието си просто : "Рано е", защото още не държах доказателството си и исках да скрия на мой ред от фашистите намерението ми да ги доведа до разкриване на техниката им, докато записвах, преструвайки се, че не вярвах да могат да притежават такъв уред. Веднага след това, един от фашагите повтаря полугласно мислите ми, точно както ги бях формулирал в съзнанието си. Не аз го произнасям, а именно един от слабоумниците в апартамента над нас, които се вземат без съмнение за герои от шпионски филм, напълно извън контекста на казаното от събратята му по ум и участ. Устройството им значи не позволява да се улавят абстрактни идеи, които най-често са образни в съзнанието на хората и дори да имате ясна представа за какво точно мислите, няма начин никакъв уред да го улови, защото то е винаги прекалено индивидуално за всеки, зависещо от неговото лично преживяно. Но в момента, в който поставите понятие върху дадена идея в съзнанието си, тоест образувате мислени звуци, независимо дали са понятия от речника на вашия роден език или от чужди езици, или дори напълно измислени от вас думи, устройството им ги улавя и скениращите мислите ви могат да ги възпроизведат устно така както вие ги произнасяте в съзнанието си, без да могат да поставят ударението там, където вие бихте го сложили, сякаш четат текст. Накрая, чираците шпиони обменят просто няколко фрази относно нещо, което майсторят, без съмнение, понеже едно момиче иска отвертка.
От старта, научаваме името на още един другар - Петьо(от Петър или Петко). Последващите фрази,  разменени между подрастващите фашисти, не оставят абсолютно никакво съмнение относно факта, че ме шпионират от апартамента над нас. Първо, един от тях пита къде съм назовавайки ме по име - Даниел, а после друг твърди, че бил чул вратата "долу", тоест тази на моя дом. Тази последна забележка се основава на погрешно впечатление, защото всъщност аз се приготвям да напусна жилището си, дори още не съм стигнал до външната врата. Точно в този момент, трябва вече да съм излязъл от стаята си в коридора, водещ до входната врата, и да си слагам обувките и якето. Отварянето на вратата е наистина записано от уеб камерата ми, но се случва едва 20 сек. по-късно. Още веднъж, това доказва, че чираците шпиони не разполагат с никакво средство за директна визуализация на интериора на дома ми, а могат да разчитат само на собствения си слух, както и на скенера на мисли, за да интерпретират какво правя или какво възнамерявам. Тъй като успях да създам почти пълна празнота в съзнанието си, нещо много трудно за мен, защото имам навика да произнасям в съзнанието си почти всички идеи, минаващи ми през главата, което ме превръща в отлична опитна мишка за изследване на мозъка, умопомрачените от великолепието на красивия ми ум зомбита не изглежда съвсем да си дават сметка, че се изнизвам между пръстите им. И ето, че се улавят да мечтаят, че може да съм умрял междувременно, което потвърждава, че добре съм успял да се скрия. Спомням си отлично за това, понеже беше първият ми запис и намерението ми бе да ги лиша от словоохотливостта на съзнанието ми, за да проверя как ще успеят да се справят тогава. Един от селяците в апартамента отгоре се хвали, че извършил подвига да удари някой пръв. Чакай, другарю, въобще не е добре това, което си сторил ! Наистина ли държиш Партията да те ангажира само за операциите по низките удари ? Дежурният подлизурко намира все пак, че държането на другаря му било хитро. Всичко това, заради диван избутан вън от някакво помещение вероятно. Питаме се какво би сторил, ако му избутат москвича, който не пали ? Най-интересното от този запис идва. Този път вече съм готов да изляза и се приближавам до входната врата. Не мога да се въздържа да помисля за мястото, където трябва да отида да пазарувам. Там има добре известен ресторант с италианско име, което в онзи момент не си спомням. Знам, че започва с "Ла...", но не желая да издам за какво точно мисля, много добре виждам мястото, обаче не искам да произнеса името в съзнанието ми, защото подозирам, че това ще издаде намерението ми пред непознатите в апартамента на съседите над нас, които ме шпионират. Тогава, напълно спонтанно, изпускам "Ла..." в съзнанието ми и го допълвам с измислена дума с италианско или испанско звучене "...винча". Тъкмо хващам дръжката на вратата, за да я отворя, когато чувам един от мъдьовците горе да ми прави неоценима услуга, повтаряйки буквално каквото ми е минало на ум : "Ла винча". Не го казвам аз, а наистина друго лице от апартамента над нас и това се случва много навременно, защото отваряйки вратата, казвам на майка ми да дойде да заключи, което не изглежда да поражда стриктно никакъв коментар от страна на другарите горе. Трябва да са били разсеяни от друго нещо. Двата гласа(моят и този на повтарящият мислите ми) може да бъдат сравнени и анализирани - това само ще потвърди, че става дума за две различни лица. Трябва да се знае, че уеб камерата ми се намира тогава на близо 4 метра по права линия от входната врата и сополивите шпиони трябва да са на сходно разстояние. Ето кое потвърждава отново, само за една минута, че използваната техника за наблюдаване на дома ми и личния ми живот е сканиране(четене) на мисли през плочата и стените. Можете да опитате да си представите степента на нахлуване в интимния ми живот, когато ви кажа, че това продължава вече повече от три години, 24/24ч. Можете да се опитате да си представите ожесточението срещу личния ми живот и правата ми, което това представлява. Ала, този запис също показва, че има начини да се избегне на моменти наблюдението от този, доста особен, род натрапници. Майка ми не изглежда да е чула добре какво съм ѝ казал, защото ме пита дали са позвънили и аз се възползвам от случая, за да създам диверсия отговаряйки, че да. Едновременно се изнизвам навън и блъскането на вратата, както и завъртането на ключа, са ясно уловени от записа. После, чираците шпиони продължават да обсъждат помежду си без никакъв коментар за излизането ми, сякаш въобще не са го забелязали. По мое мнение, фактът, че съм направил празнота в съзнанието ми е довело другарите да ме следят на пресекулки, защото са знаели, че няма да получават сигнал от мен постоянно. Задоволили са се да хвърлят поглед между няколко фрази споделени от тях. Съмнявали са се, че трябва да изляза, защото излизам всеки ден да пазарувам, което обяснява защо един от тях предугажда тръгването ми претендирайки да е чул вратата "долу", но напълно пропускат истинското ми излизане точно след улавянето на "Ла винча", произнесено в съзнанието ми, което ще ги накара да ме търсят отново след няколко минути. Друга възможност се състои да се допусне, че лицата, излезли две минути преди мен, под претекст, че отиват за цигари, сред които е Вяра, са отишли всъщност навън да се разположат, за да ме следят при придвижването ми. Така, онези, оставащи в апартамента отгоре, ще да се преструват, че не си дават сметка къде съм, за да прикриват дейността на съучастниците си навън. Оставям всеки да си направи собствено мнение за това. Останалото от разговора се отнася до неща без особен интерес за не специалисти, но е истинска златна мина за социолозите и други експерти, именно по психология. След имената на Вяра и Пламен, излезли навън, както и на Петьо, научаваме това на Ангел. Това прави много лица и получаваме потвърждение за този факт, когато на края на този фрагмент от записа един от тях пита дали три лица трябва да се съберат.
Този запис подема последният въпрос от предния, за да илюстрира непосредната продължителност между двата. Другарите обожават да се хулят помежду си, най-вече няма да им пречим, все пак това е може би единственият момент, когато казват истината ! Едно момиче заповядва авторитетно на някого да донесе нещата другиму. Един от фашагите признава гласно този авторитет заявявайки : "Думите, казани със власт". Това изглежда почти като цитат, но не мога да си спомня откъде точно. Между 1 януари 2011 г. и 9 февруари 2011 г., работех още по проект за книга, обследваща именно темата за властта, обаче, дори наистина да бях засегнал въпроса за властта на думите, никога не съм написал това, или поне още не съм го открил сред записките си, които прегледах. Бях изоставил проектът си заради фашистите, шпиониращи ме от апартамента над моя, защото си бях дал сметка, че имат пълен достъп до интелектуалния ми труд, който исках да предпазя. Ще го завърша само когато се отърва окончателно от тези мръсници. Ала, много произведения от научната фантастика и фентъзи засягат темата за властта на думите и може да не е умишлено отправяне към мои собствени мисли по сюжета от страна на малоумниците, които ме шпионират, а само цитат от вече излязла творба. Плахо, едва доловимо, гласче споменава Димо, чието име откриваме тук за първи път и изглежда, че другарите му не го ценят много, защото се успокояват помежду си вече, че няма да го вземат, което би трябвало да означава, че не желаят да го приобщят към групата им окончателно, и че има само временен статут между тях. представянето на героите ни продължава немедлено със Силвия, спомената във връзка с "дванадесет туби" за настоящия месец - март 2011 г. Напълно ни е неизвестно дали въпросните туби са пълни и с какво - бензин или ракия. Забележката, останала без последствие, не позволява също да се заключи дали касае месечна норма, участие в усилието на фашистката група да посрещне нуждите си, произходът на материалите и употребата им. Това армията на 12-те туби ли е или какво ? Още едно име, този път на техен познат, който имал рожден ден, което изглежда предизвиква реакция на всеобщо отегчение у нашите веселяци. Всичко невежда на мисълта, че фашистите, навикнали да пият, не се лишават от алкохол, докато ме наблюдават, защото един от тях си иска пивото. Тъкмо са извикали някого по телефона и другарите му го спешават да отиде да отговори. Няма да пропуснете да забележите в последствие, че често майчетата им се обаждат ! Изглежда, този когото са извикали има по-скоро нестабилен нрав, защото една от другарките му го призовава да не чупи телефона, а друг му напомня полудяването му от предния ден. Очевидно всичките имат нужда от специализирана помощ, но не знаят къде да я поискат. Колкото до телефона, или става въпрос за фиксиран, намиращ се в отдалечена от камерата ми стая, понеже никога не съм чувал звъненето му на записите ми до сега, или оставят мобилните си в друго помещение и някой се наема да ги наблюдава. После чуваме едно момче да казва силно : "Дръпни се !", за да мине някой друг, но друго му отговаря, че този който иска да мине просто може да го направи, преценявайки без съмнение, че има достатъчно място. Едно момче извиква внезапно някой, когото назовават "Малък". Отвръщат му, че този бил излязъл. После момче изразява фрустрация от нетърпението си, а друго подиграва момиче сред тях, че не може да клекне. Въпросното момиче се чувства обидено и му заявява колко е "прост". Вместо отговор, грубо му подчертават, че трябва да отслабне и че задачата, която се предполага, че трябва да извърши, е много проста. Откриваме името на Антония, която приготвя нещо - може би храна(рибата от павилиона, за която бе станало дума две минути по-рано?) или е момичето, което току подиграха, че не е способно да свърши проста задача. Накрая, момиче пита за доброволци да го придружат някъде.