Момчетата са също съзнателни за обаянието на фигурата им над момичетата. Вече сте ги виждали да се боричкат радостно помежду си : така показват силата и ловкостта на тялото си. Това може да се изрази в практикуването на спорт като футболът, където се черпи удоволствие от мъжественото удряне на топката, за да се изпробва, но също и за да се изложи на показ, своята мощ, както пред другарчетата си, така и пред женското съсловие, което не винаги е присъстващо, но щом се отдаде случай. Момчетата обичат да се перчат, да важничат, да се фукат, да се надуват. Това което обожават е да се изтъкват чрез вещи, които притежават, които са им били подарени от родителите им, или да обсъждат технически детайли на коли, които нямат, сякаш искат да покажат не само добрият си вкус и компетентността си, но и да внушат представата за едно обещаващо бъдеще, в което биха могли да притежават някое от тези "бижута".
Цялото това снаряжение използвано от момчета и момичета има една едиствена цел : да се изтъкнеш, за да бъдеш харесван, да прелъстиш, да впечатлиш. Желанието за съблазън води до използването от съзнанието на малки хитрости, за да се привлече вниманието върху себе си, за да се задоволи своето его, дори само да се изпробва силата на своя чар, като вечно дете. За да се постигне това, съзнанието започва да изработва ловкости, мисълта става по-находчива. Обаче, ако това е доказателство за еволюцията на интелекта, би било прибързано да заключаваме, че е позитивно поведение. Едно нещо изглежда сигурно, това е неизбежен етап от развитието на личността на всеки човек, но колко трябва да продължава той е въпрос, който предстои тепърва да бъде обсъждан. Става въпрос за дълбок нарцисизъм наследен от най-ранното детство и който подтиква към манипулацията.
Манипулацията започва от първите години на нашият живот, когато още сме хранени с биберон. Малкото дете се урежда винаги да привлече вниманието на своите родители върху себе си и то дори под ревнивия поглед на братче или сестриче. Но докато е достатъчно да се разплачеш или да извикаш, за да накараш родителите си да дойдат, този шантаж ще върви до известно време и ще се окаже безсмислен в приятелския кръг. Може би това ни довежда да измисляме и развиваме други хитрости, по-изтънчени, за да привлечем благоволението на онези, които оценяваме. Както и да е, това изглежда е неизбежен етап от нашето интелектуално развитие. При все това, многобройни са тези, които запазват до твърде напреднала възраст тази манипулаторска същност. Тя се превръща в начин на живот и свидетелства за дълбоко нарцисична природа. Някои не успяват никога през живота си да се отърват от нея, други се връщат към нея, след като са ѝ убягнали в продължение на години. Тази нарцисична природа ги поддържа в назадничавото им поведение, близко до това в юношеството, дори когато става въпрос за отдавна навършили зрялост хора. Търсенето на доказателството за любовта, за привързаността и за ревността на някого когото ценим се превръща тогава в единственото оправдание за всички свои действия, с риск да създадем най-забърканите ситуации, даже да го обидим или разбием връзката си с него, когато мислим, че не можем да очакваме повече нищо от нея. Защото в този момент, единственото, което важи е да получим утешението, че другият е изпитвал поне някакви чувства, нещо за което имаме желание да се хванем като корабокрушенци за сламка насред океана, когато корабът на приятелството се е преобърнал в открито море и констатираме провал. Друга форма на манипулация е тази да се играе със страховете на прицелната личност. Тази манипулация е особено лукава, защото не само се прави опит да се събуди сан-бернарски инстинкт в нея, за да прояви тя своята привързаност, но и защото се очаква по този начин от нея да направи каквото пожелаем. Трябва да сме особено внимателни за този тип манипулация най-вече в началото на една връзка, защото тогава сме по-възприемчиви към другия. Някои си въобразяват, че могат да водят за носа интелигентен човек играейки с пръчката и морковът. Това е древен метод използван както за дресиране така и за ръководене и управление. Става въпрос да се действа на принципа на възнаграждение/ наказание (поздравление/укор). Предполага се, че жертвата ще желае да трупа само възнаграждения, за да получи невъзможното. Изключително лесно е да се измъкне човек правейки нарочно да трупа само негативни точки, за да си даде всякакви възможности да се отърве от хомота, който се опитват да му сложат.
Друг етап в естественото развитие на човешката личност, свързан с усложнение на мисълта, се проявява в юношеството. Преоткриването на своето тяло е възможност да се поставят под съмнение собствените детски идеали и да се пренасочат интересите около по-конкретни критерии за избор като физически предпочитания, профили на характер, та дори парични средства. Отдаденото на тялото значение остава обаче предоминиращо. В търсенето на прелъстяване използвайки чарът, тялото се превръща в инструмент на манипулацията, наследство от детството. Често,
имитирайки рекламните изображения,
които не се колебаят вече да комуникират върху еротизмът, за да
отприщят импулсивно и консуматорско поведение, или от чиста провокация,
юношите и пост-юношите* се обличат по начин, който гъделичка либидото,
както това на другите, така и собственото им. Съзнателното търсене на
изтъкване чрез тялото си произтича отчасти от желанието да се упражнява
власт върху другите. Все пак, тази власт плаши също, защото не привлича
винаги онзи когото желаем, а последствията от изгубване на контрол биха
могли да струват скъпо. Но не е ли именно защото не се чувстваме винаги
уверени в себе си, та търсим да си докажем, че можем да овладеем
жизнената си среда манипулирайки другите ? Значи тази власт донася и
увереност. Какво печелим наистина, какво губим в това ? Докъде сме
готови да стигнем ? Всеки си прави своите сметки. Истинска промяна на
мисълта възниква, когато се стига до подлагане на съмнение на своите
детски мечти и когато се отдаде в известна степен на тялото диктатът,
който е бил някога този на сърцето. Големите романтични чувства са
малко по малко изместени от желания за физическо удоволствие. Тогава си
задаваме въпросът : какво ще се случи ако избраният от нас човек не е
непременно моделът за красота, за който винаги сме мечтали ? И вместо
да имаме дълготрайна връзка с някого когото познаваме добре и който ни
обича, спонтанно се оставехме на желание за сексуално удоволствие с
някой(я) непознат(а)? Примамващото в този начин на мислене е
съблазнителната представа, че тревата е може би по-зелена другаде и че
приятелят когото обичаме малко, но който изглежда повече ни задушава,
има някъде своят по-добър еквивалент, без неудобствата. Да изпитваш
удоволствие разбивайки детската си мечта, принизявайки положителната и
безупречна представа за себе си или за някой друг, дава впечатлението
за много по-силно емоционално преживяване отколкото при който и да е
друг фантазъм. Дали го искаме или не, перверзността е директно
следствие от погрешно разсъждение или поведенско отклонение в следствие
на усъмняване в своите идеали, което съмнение е почти неизбежен етап от
личностното развитие на всеки индивид. Много малко избягват
действително от него, ако ли не никой. Перверзното поведение плаши
малко, защото не знаем никога как ще бъде възприето от другите. В
търсенето да разбере или да намери оправдание на това ново поведение,
човекът се укрива зад представата, че е животно. Тогава разбираме
по-ясно, че речта на онези, които защитават сексуалната индустрия, се
върти много около тази тема опитвайки се дори да докажат, че сексът за
удоволствието е човешко изобретение и е значи постижение на
цивилизацията. Но такъв е и случаят на онези, които са много или малко
съзнателни за своята перверзност и които търсят да я оправдаят. Някои
студенти първокурсници, например, се оплакват, че преподаването на
биологията в университета е твърде механично и че това убива
очарованието, което може да са получили в гимназията за тази материя.
Преподавателите се защитават казвайки, че не е виновен начинът им на
преподаване, а че младите го интерпретират по този начин. Истината е
може би някъде по средата. Младите, които откриват своята перверзност
търсят да я оправдаят по някакъв начин, защото са засрамени и объркани
от нея и бързо ще си дадат сметка, че ги урежда да смятат, че не сме
нищо друго освен животни. От друга страна, не малко преподаватели ще
признаят, че считат наистина човешкото същество като животно от научна
гледна точка, което оставя неоспорима следа върху начинът им на
преподаване. Това има тежки последствия върху поведението на младите.
Когато едно момиче се поддаде на омагьосващият чар на своето тяло,
решава, че то е направено за любов, за да бъде обичано. Това е
следствие от погрешно разсъждение, вероятно причинено от дълбокия му
нарцисизъм, който преобръща отношенията между духовното (произтичащо от
детската мечта) и телесното (предмет на ново и особено внимание) и го
катурва така в перверзността. Но въпросът за избора на партньора се
оказва труден. Кой би заслужавал да може да се хвали, че притежава
цялата тази красота, която ще му подарят толкова ревниво и която той
няма да закъснее да оскоти ? Най-честият отговор е, че никое момче не
го заслужава или много малко. Може би онзи, когото обичаме, но е ли той
наистина най-добрият избор ? Някои момичета се ориентират естествено
към момчета, на които им липсва увереност и които изглеждат по-скоро
незаинтересовани, защото за тях е жизнено важно да чувстват, че владеят
животът си, правейки сами изборът на приятеля си, а не да имат
усещането, че си ги присвояват. Общо взето, хората считат за логично,
че най-адекватното поведение е това да се привържем към чувството си за
лична свобода - да не принадлежим на никой, което става в последствие
житейска философия, зад която се прикриваме от критиките и която
разпалва в действителност перверзността. Защото оттам насетне имаме
желание да търсим удоволствие в свободните връзки, без никакъв
ангажимент, за да се възползваме в изестна степен от тези, които
срещаме, без обаче истински да им принадлежим. Желанието за сексуални
отношения е свързано тогава единствено с нуждите да се осъществи един
определен фантазъм, без никакви други усложнения от сантиментален
характер. Фактът да се усеща силното желание на друг може да се окаже
решаващ в този момент за преминаването към акта, който е най-често от
импулсивно естество - необмислен. Тогава избираме, много или малко
съзнателно, някой който ще задоволи по най-добрия начин перверзният ни
фантазъм. Не е рядко, например, момичетата да
фантазмират върху униформени мъже, защото се предполага, че те имат
липса, а и оттам - силно желание, което предразполага и двамата да
преминат към действие. Да се счита човекът за животно, носи
оправданието на това държане. А разочарованието, което било в повече
от половината първи сексуални сношения на момичетата, оправдава
умножаването на опитите с други мъже. Това е, което мъжете искат
всъщност : да се възползват от предимствата на момиче, което не търси
никакво усложнение и да имат свободата да го сменят във всеки момент,
без да се затормозяват, понеже в действителност момичето не е влюбено в
тях и има своята собствена свобода. В търсенето им на разкрепостяване,
жените са приели мъжкият начин на живот, с неговото поведение и са
приели перверзността му. Именно тази мъжка мечта прозира много добре в
киноискуството и изглежда диктува поведението на хората. Всички би
трябвало да спечелят от това, не щете ли, по-скоро е обратното и ще го
разясним в последствие. Мъжете и жените, които развиват преувеличено
чувство за свобода, близко до психоза** (в този случай параноя), са
също жертви на перверзността. В едно по-развито човешко общество от
нашето, това поставяне под съмнение на детската мечта, което изглежда
оправдано и структуриращо за индивида, не би трябвало да трае или поне
да не се изрази в спонтанно (импулсивно) преминаване към акта, извън
своята интимност. Такъв не е случаят днес, защото перверзността е
проникнала дори в социо-професионалните отношения.Живеем в плутокрации и геронтокрации, което означава, че властта в тях е държана от най-богатите и възрастните. Младите са обичайната им работна ръка и са там, за да ги карат да се чувстват виновни, когато истинските виновни (политици, работодатели) не поемат повече своите отговорности. Населението във Франция е силно застаряващо : това е резултат от спад на раждаемостта и разпадането на семейните връзки. Изследване върху йерархичната дистанция по смисълът на Hofstede (1994) показва, че във Франция тя е значителна, което означава, че французите имат трудности да заговорят своите началници. Те са подложени на огромен натиск, най-вече в публичния сектор, където работата е съпроводена от много привилегии и където страхът да изгубиш мястото си създава свръх-човешки стрес. Желанието за изкачване в йерархията произтича често от това да се достигне и да се упражнява власт върху другите, която държи съдбата им в ръцете и в благоволението на онзи, който притежава тази власт. Ситуацията е аналогична в частния сектор, понеже безработицата е станала ендемична в страната и се чуваха дори хора от правителството да говорят за несгъстяем и нормален процент на безработица и който бил от порядъка на настоящият, и то след предизборни обещания да я намалят. Без съмнение, не е случайно, че французите са най-големите консуматори на психотропни в света, обаче хапчето понякога се преглъща трудно. Тогава младите пушат трева и са стотици хиляди да го правят много или малко редовно. Това е незаконно. Франция предпочита да кара младите си да се чувстват виновни и да ги поставя извън закона, защото легализацията би била прекалено непопулярна мярка в очите на онези, които истински управляват страната. Десет процента от студентите пият редовно алкохол и не само, за да празнуват, но защото изпадат в депресия. Девет процента от студентите признават, че са имали самоубийствена мисъл през 2004/2005 година - върху обща популация от 2 милиона студенти във Франция това представляват 180 000 души. Тези които управляват нашите човешки общества са търговци и налагат в тях търговската логика. Търговците имат нужда да развиват и да поддържат консуматорският дух. Така, когато един младеж, по една или друга причина, стига до поставянето под съмнение на своите идеали, той се озовава всмукан и уловен в клопката
на машината на консумацията
направена, за да
подтикне
към импулсивно и лишено от разсъждение поведение. Този период на
съмнение, който е нормален докато не трае и е прекосен изцяло в
разсъждение (съзидателното и конструктивно не-действие), се озовава
по този начин искуствено удължен и поддържан далеч отвъд онова, което
би трябвало. Още по-зле, той става начин на живот, който не сме
избрали, противно на това, което си представяме, но който ни е наложен
от извършеното кондициониране чрез медиите, рекламата, музикалните
клипове, комуникиращи изключително върху еротизмът на тялото,
кинематографичното изкуство, включително сексуалната индустрия. То
намира своят израз по някакъв начин в литературата и разбира се в
Интернет, където не се колебаят да привличат зяпачите чрез шокиращи
благоприличието слогани, но които са твърде красноречиви за начина,
по който се изразява перверзността в мъжкото съзнание. Една от
най-големите интелектуални измами на миналия век е, че са ни накарали
да мислим, че сексуалният разврат е революция. Така са успели да
оправдаят перверзността като еволюция на мисълта и достояние на
цивилизацията спрямо животинския свят, докато тя е заблуда произтичаща
от кратък етап от нашето собствено интелектуално развитие,
представляващо известно отстъпление - поставянето под съмнение на една,
в крайна сметка, положителна детска воля, дори да е наивна и която
позволява да се напредне по-добре в последствие. Това поставяне под
съмнение би трябвало да доведе директно до пред-мъдростта, светът в
който продължително се научава отговорността. Обаче, често се случва
през този период на съмнение да се изпадне в недостатъка на
перверзността. Ако я приемем в живота ни, може да се озовем в клопката
й в продължение на дълги години. Колкото по-дълъг е периодът на
съмнение, толкова вероятността да се изпадне в перверзността е
по-голяма. В това се състои перверзният ефект на рекламата и други
източници подтикващи към импулсивно и безхаберно поведение. Както може
да установите, перверзността разкъсва не само социалните връзки
създавайки пропаст между млади и стари поколения, възпрепятствайки
семействата да се създават рано, а жените да имат първите си деца преди
30 години, но тя се явява и главната мотивация за издигане в
йерархията,
защото дава впечатлението, че се достига власт, в която всички фантазми
са позволени. Перверзността в социо-професионалните отношения има чисто
сексуален произход.В търсенето на финансова независимост, което им дава усещане за свобода, някои жени отказват не само да играят своята роля на майки, но и превръщат понякога тялото си в стока. Те стават по-животински и инстинктивни, дори да мислят същото за мъжа, и този последният се вижда често задължен да играе ролята на бащата, който им е липсвал, поради значителният брой на едночленни семейства, от които те често произлизат. Някои от тях търсят повече или по-малко съзнателно бащата, но и любовникът, опитният мъж, за това което може да им донесе и за това което е - тяхното допълнение, тоест всичко онова, което те не са. Те изпитват жизнена необходимост да бъдат обичани от някой мъж и са готови на всичко, да получат доказателството за това, дори с цена да разрушат връзката си, защото несъзнателно възпроизвеждат несподелената си любов с отсъстващия им баща, от когото все още очакват обич. Понякога, те са въвлечени в логика на реванш спрямо мъжете и това ги прави на моменти трудни за овладяване и трудно търпими. Дълбоко в себе си, те крият все още омразата, която ги заслепява
и докато не успеят да я успокоят
няма да могат
да направят
спасителната прошка, която ще ги освободи от тежестта пречеща им да
полетят и която ще им позволи най-после да водят нормален живот.
Те не понасят въобще критиките, които могат да им бъдат
отправени, дори тези да са твърде точни, защото съществено им липсва
зрялост и не умеят да овладяват фрустрациите си, което ги прави
агресивни. Не щете ли, или мъжът, който наистина желае да създаде
семейство (рядката птица, какво ?), не е готов да поеме отговорността
да ги ръководи, или той няма нито нужда, нито желание, приятелката му
да е и негова дъщеря. Единствените, които имат желание за това са
обикновено доста възрастни, защото им се иска да имат младо момиче до
себе си. Откъдето, отчасти, и голямото отклонение и пресрещане на
поколения, което не пречи на пропастта да съществува между тях.
Очевидно е, че по този начин се влиза в силови взаимоотношения, които
отнемат човешката страна на една връзка и създават непоносима
атмосфера. От друга страна, онези сред мъжете, които наистина са готови
да приемат съвместен начин на живот не са много на брой, защото намират
удоволствие в перверзността си и очакват момичетата да се поддадат също
на нея, за да се възползват. Това ги поддържа в назадничаво поведение.
По-голямата част мислят само да направят своят удар и да се спасят щом
почне да ги затормозява, защото и те са дълбоко незрели. Ето какво
създава у момичетата вече истинска психоза. Те не искат повече да бъдат
разочаровани и да минават за глупави. Не искат да показват
сантиментални слабости, нито дори да бъдат унижавани пред един мъж.
Разбираме ги и не можем нито да им го упрекнем, нито да им се сърдим за
това. Обаче, цената която плащат (приемайки перверзните
взаимоотношения) е прекалена и това заприличва повече на самобичуване
или на перверзно удоволствие да се саморазрушават. По-голямата част от
момичетата започват първите си сексуални отношения именно поради чиста
перверзност, защото искат най-после да се случи нещо или защото са
приели мълчаливо тази на своя партньор. Много момичета, които са
влюбени (реципрочното за момчетата е вярно също) са готови да приемат
да спят с мъжа, когото обичат единствено с надеждата да го задържат.
Те само възпроизвеждат несъзнателно един принцип използван като
аргумент за продажба : да се изпробва, значи да се възприеме, тоест те
се надяват да го привикнат по някакъв начин чрез секса. Това разкрива
добре силно кондиционираното им съзнание. И често, за нещастие, всичко
минава много зле ! Мъжете са много отговорни за това, защото, за да
свалят едно момиче, те действат подло, чрез тормоз, докато успеят
съзнателно или несъзнателно да събудят у него перверзността. Момичето
се сгромолясва тогава отведнъж като плод, който пада от разтърсено
дърво. Ето "големият" майсторлък на "големите" съблазнители на момичета
или, с други думи, искуството да бъдеш силно сексуално внушаващ, дори
похотлив, карайки да се смеят бъдещите си съпричастни жертви. Психозата
не урежда нищо, напротив, тя влошава една вече твърде сложна и
неприятна ситуация. Да се отказва систематично държенето на ръката на
едно момче, защото е прието да се вярва, че по този начин то се опитва
да задължи момичето да спи с него е такъв случай (параноя ?).
Момичето смята тогава, че има опит за присвояване, властов акт, който
цели подчинението му, който го отвръщава и може да го направи
агресивно. То не е способно да различи един обикновен приятелски жест,
чиято цел е да се изрази малко обич и човешка топлота като когато ѝ се
галят косите например. Същото нещо е вярно и за момчетата, които
отказват да държат за ръка момиче, което не им харесва. Това може да се
дължи и на липса на зрялост. В случай, че момичето е убедено, че искат
да го заведат в леглото държейки го за ръка, докато то самото не желае
излишни чувства, то отказва да държи ръката, защото иска винаги да има
впечатлението, че то избира и завежда мъжете в леглото си, а не
обратното. То иска преминаването към акта да стане спонтанно, без
предварителен замисъл, защото да мисли за него я дестабилизира и я
прави нервна, но освен това, да се остави момчето да мисли за него е да
се вземе рискът да го направи нервно и, в следствие на това,
непохватно, ако му липсва зрялост, значи има всички шансове да не мине
никак добре. Всъщност, това поставя момичето в изключително уязвима
ситуация, противно на онова, което то си мисли, защото за един средно
ителигентен човек или дори по-възрастен, е лесно да бъде манипулирано,
за да се заведе така или иначе в леглото давайки му впечатлението, че
то го прави. Не щете ли, това не е непременно подходящият човек. Трябва
да се добави също, че момиче, което не желае любовна история, а чисто
сексуална връзка, би могло да откаже да държи ръката на едно момче, за
да му избегне да си прави илюзии, защото то долавя чувствата зад този
жест, дори да е по малко преувелечен начин. Да е убедено, че попада
винаги на психопати, че е преследвано или да подозира, че приятелят и́
води двойнствен живот е сходно. Не, че мъжете не дават никаква причина
за безпокойство. Те не престават да дразнят момичетата и не си дават
сметка, че те търсят отмъщение. Те се чувстват агресирани и наличните
статистики върху семейното насилие не ги успокоява. Но защо винаги
най-невинните обират пешкира ?Да обобщим ! Перверзността разрушава социалните връзки и забавя образуването на семействата, а когато са сформирани, може да ги разруши оставяйки да се развиват доста многобройни семейства с един родител. За голямо щастие, френското законодателство позволява на децата да получават издръжка до пълнолетието си и след това, ако следват висше образование (чл. 371-2, чл. 373-2-5, от гражданския кодекс и съдебната практика отнасяща се до това). Отрицателната страна е, че се създава общ климат на недоверие, който не благоприятства възстановяването на двойките и това липсва жестоко на децата с последствия за обществото, които все още са трудни за оценяване. Агресивното поведение на някои мъже срещу жените създава психоза у не малка част от тях. Агресивността се поражда от фрустрациите, обаче фактът, че тя е насочена срещу жените позволява да се направят някои хипотези засягащи произходът на тези фрустрации. Те са вероятно от сексуален характер и то каквато и да е културата на фрустрираните мъже. Така например, в едно арабско семейство, децата се възпитават в уважение към майката, един иконен образ, който се превръща в модел за малките момчета. Станали юноши, те търсят несъзнателно този модел у момичетата. Когато установят несъответствието в облеклото и държанието на момичетата, били те арабки или не, им е трудно да го схванат и приемат като нормално. Тогава те могат да упражнят морален тормоз над една сестра, ако имат такава, за да не говорят лошо приятелите за нея и за да не ги засрамва тя пред тях. Още по-лошо, те могат да стигнат до там да обиждат или обвиняват момиче на улицата, заради облеклото му, което считат като провокативно. Ако е вярно, че търсенето на изтъкване чрез тялото е една от основните причини за появата на перверзността в женското поведение, то търсенето на потъпкването на образът на жената, от хора възпитани в майчин модел на икона или не, е основна причина за поява на перверзността при момчетата. Тази културна тънкост, която се стреми да оправдае агресивността към момичетата, които са имали провокативно облекло или поведение, служи да маскира чисто сексуалният произход на фрустрациите, които я пораждат. Културата има много малко влияние върху появата на перверзността. Тази последната е, както вече го показахме, неблагоприятен развой на един кратък, но критичен етап от интелектуалното развитие на всеки индивид и задейства много по-дълбоки умствени процеси, присъщи на самия човек, каквато и да е културата му. Една стара поговорка гласи, че човешките езици са различни, но че сърцата и чувствата им са същите. Ако може да се каже, че в рамките на една страна фактът, че се говори общ език помага на хората в нея да се разбират, в човешки мащаб, само желанието за разбирателство има значение, въобще не думите, които се използват. Защото без това желание, думите внезапно приемат няколко значения в съзнанието на другите и не се ли казва, че няма по-глух от този, който не иска да чуе ? Това става причина за много недоразумения, защото в действителност нямаме повече толкова желание да се поставим на мястото на другия, нито да общуваме с него, което е съществено, докато в началото на една връзка сме винаги много по-открити, толерантни и грижливи, в следствие на което нещата протичат като по чудо по-добре. Психозата е значи непрестанно подхранвана и поддържана. Тя е препятствие така както и страхът : страхът от другият, от непознатото, от обвързването и т.н. Когато юношите и пост-юношите достигат до перверзността, те се озовават уловени в клопката на кондиционирането извършвано от медиите. Когато казваме, че процесът е изкуствено удължен и поддържан, това означава именно, че има забавяне в интелектуалното и умствено развитие на индивида. Обществото ще се озове радикално променено поради това, защото то винаги се е основавало предимно на семейството и на хора, които са способни да поемат отговорности, досега. Не щете ли, перверзността се характеризира чрез бягството от отговорности и тя поддържа индивидът в състояние на незрялост. Липсата на зрялост от своя страна е причина за агресивност, така при момчетата, както и при момичетата. Една незряла личност е неспособна да овладява фрустрациите си и това я прави понякога агресивна и полу-истерична в думите си, рязка и импулсивна в някои от жестовете (реакциите) и решенията си, които могат да се сторят преувеличени и напълно неадекватни (дори след 20-годишна възраст). Без трудности се установява, когато човек е по-зрял, липсата на дълбочина в разсъжденията у такава личност и поведение близко до това на юноша, на моменти. Перверзността не оправя нещата, защото поддържа индивидът в ретроградно поведение и същевременно тя се храни от неговата импулсивност. Това е порочен кръг. Бидейки неспособни да се откажат от нея, само намаляването на хормоналната активност след 25-годишна възраст може да смекчи малко тази тенденция и разбира се способността на индивида да извлече уроци от изживяното си, което го трансформира както склуптор извайва формите от необработения каменен блок.
Волята
играе решителна роля в отприщтването на
перверзното поведение, дали човек е съзнателен или не за това, че
става въпрос за този вид поведение. Защото в действителност, това
което човек търси е удоволствието, но то е много по-силно в
перверзността. И за да може да се достигне това много дълбоко
удоволствие, трябва да се създаде много силна поляризация в
съзнанието между две противоположни състояния : едното е това, в
което се изгражда идеализирана представа за себе си или за някой друг,
а второто е това, в което се потъпква, унижава тази представа.
Съединяването на тези две състояния в някаква въображаема или реална
ситуация води до отприщтването на това удоволствие. Тази поляризация
на съзнанието може да бъде получена само чрез волята. Това предопределя
двойнственият характер на една перверзна личност : перверзният е
съпричастен, дотолкова доколкото е избрал съзнателно силното
удоволствие, но той е и жертва, доколкото не знае, че става въпрос за
перверзност и/или че тя може да има тежки последствия в личният му,
социалният му живот, както и в обществото като цяло, поради
разрушителната ѝ същност. Той има определени предпочитания към
свободните връзки и може да се покаже твърде уважителен и учтив в
своите привидни отношения. Някои стигат до там да предпочитат
говоренето на "Ви" и да изключат това на "ти", защото това е част от
изграждането на идеализирания образ на другия, докато унижението се
състои в самия сексуален акт, където той ще задължи партньорката си
(защото обикновено момичетата играят тази роля) да прави някои
отвратителни неща. Това предопределя също фактът, че той ще мисли за
своето собствено удоволствие и че момичето ще трябва да му се подчини,
за да задоволи неговите фантазми. По този начин, той не оставя друг
избор на партньорката си, освен този да има удоволствие в
перверзността, която той изгражда. Цялата му сексуалност е базирана на
тази перверзност и е много трудно да му се втълпи представата, че
удоволствието на партньорката му е също толкова важно, защото никога не
се е подготвил за това (поради изостанали предразсъдъци от сорта на :
"Жената е низшестояща спрямо мъжа и ролята ѝ е да задоволи мъжкото
удоволствие") и всякакви негови опити да си изгради ново сексуално
поведение, по искане на партньорката му, могат да се окажат напразни.
Тези личности имат полу-хронични трудности да се преструктурират,
поради ниската си култура или перверзността, коята ги поддържа в
назадничаво поведение. В по-голямата част от случаите, момичетата 
откриват твърде късно, че избранникът им има проекти за тях, които не
отговарят напълно или съвсем не на собствените им очаквания. Това е
причината, поради която по-голямата част от момичетата са разочаровани
от първите им сексуални отношения. Те са дълбоко неудовлетворени,
защото това изживяване им е оставило горчивото впечатление, че
собственото им удоволствие въобще не е намерило мястото си, като че ли
не са имали право на него, докато те са пожертвали нещо, което им е
било скъпо. Някои решават тогава да компенсират търсейки само
сексуалното удоволствие в своите бъдещи връзки. Както го споменахме
по-горе, фрустрациите пораждат вътрешни напрежения, които могат да се
проявят чрез известна раздразнимост, дори агресивност, и за да намалят
тези напрежения, момичетата намират често отдушник в сексуалността,
когато не знаят как да овладеят фрустрациите си. Други абдикират преди
дори първите си отношения казвайки си, че за да не бъдат разочаровани,
ще го направят с някой опитен, само да се освободят от моралната тежест
и физическата бариера на добродетелта, която са поддържали винаги. И в
двата случая става въпрос за съзнателно омаловажаване на значението на
девствеността им, което води до перверзно поведение. Както при
момчетата така и при момичетата, поведението може радикално да се
промени в следствие на първите сексуални отношения. Тогава се говори с
повече арогантност, по-шумно, като че ли се желае да се стои в центъра
на вниманието на всички, значи дискретността е изчезнала, думите са
по-безсрамни и дори откровено сексуално насочени, накратко изглежда да
няма въобще повече задръжки. При момчетата, това се дължи на факта, че
си представят, че могат да направят удар с кое да е момиче отсега
нататък. Те често казват помежду си : "Ако си спал с едно, спал си с
всички". Това е дотолкова по-несправедливо, че сред самите момичета се
разпространява представата, че се става истински мъж, само когато си
правил любов с момиче, защото се придобива увереност така.
Самоувереността е наистина важна, но тук става въпрос за арогантност.
Може да се има увереност придобивайки зрялост и за това трябва да се
направи усилието човек да се самоусъвършенства надмогвайки
перверзността си. Не щете ли, не този тип поведение е най-оценявано в
нашето обществото, поради фалшивите ценности, в които младите вярват.
При момичетата е малко по-различно. Гордостта идва от фактът, че те са
надмогнали това, което мнозина считат като непреодолим психологичен
проблем при тях - преминаването към акта. Този уж проблем е израз на
нетърпението, което някои близки са проявили спрямо едно момиче, за да
го измъчват надявайки се, че ще се облагодетелстват от това, той е
по-скоро създаден от натиска упражняван върху него от другите.
Гордостта е толкова по-голяма, колкото учудването, изумяването, на
приятелите е прекомерно, поради бруталността, с която са поставени пред
свършения факт. Понякога, те нищо не са усетили и в момента, в който
научават събитието, историята вече е свършена отдавна, защото Брутус не
е съумял да покаже дължимото им уважение в леглото. Момчетата имат
тогава впечатлението, че момичето си е наложило самоосакатяване, като
че ли само си е отрязало пръст с лъжица. И понеже то не може да им
покаже нараненото място, то го прави в поведението си, като малко момче
или момиче, което би се хвалило с голяма рана, за да смае приятелите
си. Колкото при момичетата, толкова и при момчетата, тази промяна на
поведението се дължи на изборът на перверзността. Момчетата, защото
искат да вярват, че всички момичета ще им отстъпват отсега нататък, а
момичетата, защото им харесва да се изтъкват чрез сексуалната си
активност в пълен разрез с миналото им на непревземаеми девственици.
Тогава съществува желание да се гледа с повече лекота на нещата, защото
се търси оневинение чрез хумора и самоосмиването. Но също, човек иска
да си придаде увереност и вид, че знае какво прави, така както и да
покаже по-голяма зрялост, поради своята нова осанка. Впрочем,
момичетата направили този избор само ще добавят към това, ще изпитват
удоволствие да разчупят образът на недосегаема девственица, който са
имали пред приятелите си преди това стигайки дори до това да предлагат
тялото си срещу пари на някой непознат. Това е малко дивият начин, по
който те претендират за освобождаването на духа си чрез тялото, като
не са успяли другояче, но също да се справят с някоя критична и
спешна финансова ситуация, защото често нестабилна и винаги в търсене
на независимост. Трябва да се каже, че те са много силно повлияни от
кондиционирането на кинематографичното искутво и че понякога се
изживяват като героини от големият екран. Но това освобождение не е ли
просто илюзия и не е ли точно това поведението, което очакват от тях ?
Кой ли ?Кампаниите за борба срещу сексуално преносимите болести са имали като твърде негативен (нежелан) ефект полу-институционализирането на перверзността в обществото, възвеличавайки презервативът. Първо, трябва да се отбележи, че институциите ангажирали се в тази борба имат силно влияние и много доверие сред младежта. Те не са преценили добре последиците от посланието им, колкото до Църквата, която изрази позицията си, тя никога не е успяла да убеди младите в здравия си разум. Не става въпрос да се сатанизира презервативът. Хората го използват от близо две хилядолетия, но той е бил запазен за един елит и само с изобретяването на първите материи от латекс, той се демократизира истински. Презервативът е самият символ на освободените отношения и оттам на перверзността. Няма да навлизаме в дискусии отиващи в посоката на експлоатацията от страна на индустриялците на латекса на една психоза създадена с появата на СПИН, но ще се задоволим да обясним как кампаниите срещу разпространението на този бич, ако е такъв, са допринесли своята допълнителна щриха към една картина, която сексуалната индустрия, медиите и рекламотворците - загрижени за консумацията, кинематографичното изкуство, са изградили в съзнанието на младите, които са толкова дезориентирани и лесно повлиявани. Организациите за превенция и здраве дават положителен облик на презерватива в такъв смисъл, че той се явява почти като приятел, съюзник, от който не можем да се лишим под заплахата да изложим на опасност животът си. Не щете ли, онези сред младите, които все още не са имали първите си сексуални отношения, виждат също неморалната му страна : той
е символът на склонността на възрастните към похотливостта и
изневярата. Той не е бил създаден, за да се избегнат болестите, а за да
се възпрепятства естественият ред на нещата - раждането на дете от
извънбрачна връзка. Бягството от отговорност, която изглежда присъща на
зрелият човек, е в основата на създаването му, а това е недостатъкът,
който без съмнение характеризира най-добре една перверзна личност. И
дори по-зле, презервативът позволява по същия начин, освен перверзните
отношения, сред които изневярата, дори кръвосмешенията, самите те
съдържащи не малка доза перверзност. Не, че нищо от това никога не е
съществувало преди, обаче презервативът е позволил да го улесни
значително и така наречената сексуална революция от предходния век не
е нищо друго и няма да бъде считана другояче от бъдещите поколения
освен като триумфална експлозия, завладяване, на перверзността. Дали
това е било неизбежно ? Всичко ни кара да мислим, че по един или друг
начин е трябвало да минем през този етап от еволюцията на нашия
манталитет. Перверзността, бидейки поведенческо отклонение, е в
същността си и момент на поставяне под съмнение, който, в случай че е
прекосен в разсъждение, може да бъде градивен за индивида, а оттам и
за обществото, в този смисъл, че изправен пред собственото си падение,
до което го води перверзността, индивидът може да намери в себе си
необходимите ресурси, за да реагира като я надмогне. Това е
отстъпление, което позволява да се напредне по-добре, обаче грешката се
състои в това, че е била обявена като революция и значи е било
втълпено, че е еволюция, и то в най-негативната си форма - импулсивно и
лишено от разсъждение преминаване към действие. Истинският проблем е
по-скоро във факта, че по този начин то е довело до подчинението на
телата, а оттам дори и на духа, от търговската логика, в името на
консумацията, и от парите, в името на финансовата независимост и
удоволствието да се консумира. Има за какво да се обърнат хипитата в
гробовете си ! Отначало, младите са склонни да се присмиват, когато им
се говори за използването на презерватива именно, поради разминаването
между представата за "спасител", която представителите на сериозни
институции му придават и неприличната представа, която те имат за него.
Рано или късно, те започват да си задават сериозно въпросът за неговата
употреба, защото любовта пристига винаги изненадващо. Тогава нещата
започват да бъдат вземани насериозно и когато първите разочарования
последват или когато дори се получи по-скоро добре, често остава само
едно желание, да се продължи в посоката, в която са поели щом моралните
задръжки са паднали. Както го отбелязохме по-горе, съзнателното
омаловажаване на девствеността води до развиването на перверзно
поведение. Презервативът е тогава единствената защита и морално
оправдание на тези актове, един вид втора девственост. Тогава си
позволяваме да правим неща, които никога преди това не бихме приели,
защото съществува презервативът. Рекламните кампании за превенция
приемат нов смисъл за онези, които още не са имали първите си сексуални
отношения или които са в началото им и върху които лесно се повлиява.
Те му придават сила на доверие, но също по недиректен начин,
банализират сексуалното поведение и оттам сексуалната свобода, значи
перверзността. Все пак, не може да се отрече, че тези кампании са
необходими, защото предпазват наистина срещу опасно сексуално
поведение, за себе си и за другите, но само в този смисъл, че възспират
разпространението на сексуално преносимите болести, но не и на
перверзността. Разбираме добре, че не е ролята на една здравна
институция да изразява морално мнение върху същносттта на човешките
отношения, но това не ѝ дава също така правото да възпитава сексуално
хората. Именно в това има сериозен пропуск ! Църквата не може да играе
пълноценно своята роля, поради изгубената привързаност на младите и
слабото доверие, което те ѝ отдават, не без причина. Обаче асоциациите
и неправителствените организми биха могли да го направят добавяйки го
към посланието им за превенция. Дали да се използва презервативът или
да се избягват перверзните отношения, става въпрос за човешкото
поведение, тогава превенция и възпитание (не само сексуално!) би
трябвало да продължат да вървят заедно.
До
сега говорихме за перверзните отношения между мъже и жени, но те
съществуват по същият начин и в хомосексуалните връзки. По-горе
отбелязохме, че по-голямата част от момичетата започват първите си
сексуални отношения, поради чиста перверзност, тласкани от своят
нарцисизъм и желанието да се изтъкнат чрез своето тяло или защото
приемат негласно тази на партньорите си. Твърде често, те се ориентират
към момчета, защото те отговарят по-добре на перверзния им фантазъм и
то дори да имат предчувствието, че няма да се получи добре. Но се
случва голям брой от тях, които са разочаровани от първите им сексуални
отношения с мъже, да се обърнат към приятелки и не рядко да се създаде
така съпричастност между тях, която може да стигне до интимността. Това
не е случайно и този пример разкрива отлично съществуването в човешката
природа на една чувствителност, която му позволява да се постави на
мястото на някой друг и да изпита истински онова, което той чувства.
Някои го наричат седмо чувство и му се дава названието : емпатия***.
Мъжете, поради своето обкръжение и негласните закони, които го
управляват (да крият чувствата си), успяват да го подтиснат. Не щете
ли, момичетата имат свирепа необходимост от него и несъзнателно го
търсят при останалите. По естествен път, те го откриват у други
момичета и би било преувеличено да се заключава за тяхната
хомосексуалност, когато решат да преминат към акта. Те разбират, че
това, от което имат нужда е от друга жена, но с мъжки полов орган, дори
с тялото на мъж. Между другото, те фантазмират много върху това, че
притежават мъжки полов орган. А ако някой мъж беше способен да се
постави на тяхно място, както би го направила една жена ? Тази
чувствителност, която някои мъже запазват противно на правилата
направляващи тяхната среда намира израз понякога също в хомосексуално
поведение. Обаче принципът на перверзността в тези отношения остава
същият, доколкото се изгражда винаги една идеализирана представа за
другият и се клони към нейното разрушаване в сексуалния акт. По
правило, перверзните се ориентират към личности с добра репутация,
които излъчват много положителна представа за себе си, защото имат
нужда от това, за да хранят фантазмите си, но също и да приповдигнат
собственият си престиж в очите на онези, които ги идентифицират вече
като такива. Да се унижи някой в сексуалния акт е също начин да се
разруши положителната представа за него, да бъде свален от облачето си
и да се покаже, че не е по-различен от нас самите, когато сме
перверзни. Една млада и красива 
перверзна жена би се възползвала от положителния облик, с който се
ползва в обществото, поради своя чар, който предразполага другите да ѝ
имат доверие и да се отнасят с уважение към нея, за да изпитва
удоволствие от воденето на разюздан сексуален живот без знанието на
никой. Постепенно, забелязвайки различното отношение, с което се ползва
в обществото, поради красотата си, тя започва да търси различни начини
да се възползва от това и бързо си дава сметка, че това ѝ позволява да
води на практика двойнствен живот : да продължава да поддържа
положителна представа за себе си в социалната си среда и да изпитва
удоволствие да разрушава този облик в личния си живот. Тя се научава
тогава да си служи с външния си вид, за да прикрие ловко перверзното
си съзнание и жалката действителност на своето падение. Никой не би се
осмелил предварително да си помисли, че тя може да има поведение
обратно на представата, която имаме за нея съдейки по външния ѝ вид и
маниерите ѝ на яве, но в действителност много мъже се надяват, че е
така. Това е впрочем една от основните причини, поради която те
досаждат толкова на момичетата, най-вече на по-красивите. И самото
съществуване на момичета, които са се поддали на повика на сирените на
собствения им нарцисизъм, защото са красиви и благоговеят пред чара
на своето тяло, прави така, че мъжете смятат, че всички момичета са
като тях и това ги кара да тормозят морално онези, които са обект на
най-живия им интерес, на фантазмите им, докато ги свалят. Всеки може
да сгреши и да се заблуди малко в живота. За щастие, този последният е
направен от нови начала и всеки има възможност да поправи грешките си
като ги осъзнае и полагайки усилия да започне нов живот. Истинската
сила не е никога да не паднеш, но да съумееш да се изправиш, ако това
се случи въобще.Няма да отидем до там да твърдим, че перверзността в хомосексуалните отношения е по-позитивна, поради съпричастността, която те са спосбни да изграждат. Ако е очевидно, че седмото чувство може да допринесе много за качеството на една връзка, да не се познава или да се подценява разрушителната роля на перверзността в отношенията си с другите, може да се окаже фатално. В този смисъл, емпатията не е панацея. Но ние сме убедени, че ако всеки направеше усилието да се откаже от перверзността си и да избягва перверзните връзки, търсейки в другия дълготрайното приятелство и у себе си - отговорността към своя близък, както и тази чувствителност, която ще позволи да покаже разбиране близко до съпричастността не само в ежедневието, но и в интимните отношения, обществото ще се окаже напълно променено в добра насока. Тогава ще настъпи нова ера за човечеството, тази на пред-мъдростта и ние можем да бъдем нейните създатели, защото истинската промяна може да дойде само от тази на манталитета. Тогава би било достатъчно да се повярва в това и да се ангажира човек с него.
novembre 2005
____________________
* Наричаме пост-юноши пълнолетните (18-24 годишни), които запазват отличителните белези на юношеството : акнеични пъпки, лекомислено поведение на моменти.
** Болест, която не е разпозната като такава от субекта, характеризирана със загуба на връзка с реалността и която засяга дълбоко личността.
*** Припомняме, че шестото чувство е според нас термочувствителността, тоест способността да се усети на разстояние топлината и студът, без директен контакт, което се дължи на лъчението.