Огледало за наивници
от Даниел Милев

Кой не е сънувал някога, че е чисто гол на публично място и че го е срам много от това? Децата са естествено доста свенливи, когато са имали за модел родители, които също са такива или ако живеят в страна, в която голотата е забранена по рекламните афиши. В нашите развити общества е трудно вече да се обясни на едно дете, че не трябва да се показва разголено пред гости у дома. Вината е у рекламотворците, които не се колебаят да залагат на еротизма, за да задоволят изискванията за рентабилност (възвръщаемост на инвестициите) на търговците. Трудно е да се обясни защо тези жени от афиша приемат да разкрият така своето тяло ? Отговорът, който обикновено един възрастен би дал на този въпрос е, че те го правят за пари. Но това само повдига нови въпроси у детето : как е възможно да се размени срам срещу пари ? Освен това, парите ще бъдат похарчени, но снимките ще останат ! И защо да представя тя един продукт, който дори не е неин ? Тя не печели ли нищо от продажбата му ? Ето една възможност за нашите благоразположени родители или приятели да ни втълпят представата за важността на парите и че срещу подобаваща сума може да приемем да направим много неща и за сметка на други хора.

Проблемът разбира се не е в самата голота. Дори не във факта, че са ни научили да носим дрехи от съвсем малки и то когато сме в леглото, от хигиена. Бельото е станало продължение на нашето тяло, втора кожа, която крие нашите интимни или "срамни" части, според християнския морал. Нудистите са се научили отново да бъдат голи в присъствието на онези, които споделят възгледите им. Нудизъмът е бил практикуван от векове, в различни епохи, под най-различни форми. Това далеч не е нов феномен. Така, че няма никаква причина да се смята, че самата голота е негативна, но без съмнение начинът, по който тя се представя в изображения може да промени всичко. Рекламотворците го знаят отдавна, те, за които основната цел е да отприщят импулс за покупка. Импулс, импулсивност, консумация и перверзност. Обаче, те не са единствените отговорни за отприщтването на тази верига на консумацията, която, в името на комерсиалната логика, направлява животът ни, без да сме наистина съзнателни за това. Сексуалната индустрия също е съумяла да извлече голяма полза от това и носи голяма част от отговорността. Желана ли е перверзността, търсен и жадуван резултат ли е или е просто плод на случайността, неочаквано и неприятно следствие, което не ни притеснява толкова впрочем ? В тази статия ще се задоволим само да опишем механизмите, по които се изгражда тази перверзност, която е успяла да обхване голяма част от световното население. Свидетелство за това са потоците от снимки и филми по Интернет с порнографско съдържание, както и силното търсене, и без да се споменава за вицовете със сексуални намеци, които от край време се разправят между приятели.

Една реклама за дамско бельо, която наскоро бе по афишите показваше млада и красива жена по бельо, излегната, със следния рекламен лозунг : "На тази цена е още по секси !" Разбира се става въпрос да се хвалят предимствата на продукта, който е не само от добро качество, но и на добра цена. На пръв поглед, нищо необичайно. Това е една реклама сред много други, които бихме могли да открием върху някаква брошура или върху всякакъв друг носител. Също така, няма особена причина да се вземе този пример по-скоро отколкото друг. Тогава да погледнем това от по-близо !

Една от основните цели на маркетинга е да отприщи импулс за покупка, както отбелязахме преди малко. Такъв е именно случаят, когато се желае да се направи промоция на нов продукт или просто да се приповдигнат продажби, които се задържат. Конкретно, става въпрос да се накарат потенциалните цели (клиенти) да мечтаят чрез продукта. В нашия пример, има взаимно изтъкване между продукта и жената, която го носи. Жената представлява младостта, свежестта, красотата, а тя печели чар и съблазнителност благодарение на продукта. Всичко това изглежда нормално и безобидно. Обаче, не е така. Ще се опитаме да дадем обяснение за това.

Изключително важно е да сме способни да сложим название, дума, върху всяко чувство или интуиция, които имаме в особена ситуация. Защото това ни позволява да си ги спомняме. Освен това, ако думата е точна, успяваме да разберем по-добре нещата, понеже в този момент сме в състояние да включим новата идея в логическа мрежа от определения, които сме създали вече чрез нашата култура. Не става въпрос да се измисли непременно нова дума, но просто да се придаде нов смисъл на вече съществуваща дума. Връзките, съотношенията, съществуващи между различните елементи на тази мрежа от определения са тези, които ще ни позволят да разположим по-добре новостта. Значи ще се опитаме да донесем най-точните думи, за да помогнем да се осъзнаят истински някои неща, които много от нас до известна степен добре са почувствали в различни моменти от живота си, но които не са изплували напълно в съзнанието и поради това са били потулени от него като ненужни.

Как, значи, да се доведат напълно съзнателни хора, изцяло владеещи интелектуалните си способности, до импулсивно поведение(директно преминаване от предсъзнанието към действието, прескачайки съзнанието) ? За да го узнаем, трябва най-напред да се запитаме не съществува ли умствен процес, който ни позволява да действаме без да използваме разсъждаването. Отговорът е : "Да". Такъв процес съществува и той дори ни е необходим. Не става въпрос за функционирането на органите, което е напълно несъзнателно и жизнено важно. То произтича по-скоро от физиологията и от вродените процеси, генетично предаваеми. Процесът, който ни интересува е свързан повече с психологията, защото произтича от придобитото, било то чрез подражание, тренирайки се(чрез повторение) или поради някаква нужда от приспособяване. Така ние сме се научили да ходим, да правим десетки жестове в ежедневието, много или малко несъзнателно. В действителност, ако трябваше да мислим непрестанно за тези задачи, съзнанието ни би рискувало да се озове изцяло задръстено от тях и това би ни попречило да разсъждаваме, дори да говорим. Не щете ли, ако нашата природа е обърнала особено внимание на разсъждението, то е защото то е необходимо за оцеляването ни и за нашата еволюция. Но, ако сме способни да придобиваме сами някои неща, не е ли възможно да ни втълпят други такива използвайки същият процес? Разбира се, че да ! Можем да си служим с това за преподаване и обучение. Но може да си служим с това и за друго нещо. Това е история, която се повтаря безкрайно. Най-напред, някой осъществява научно откритие, след това загрижени за печалба хора разсъждават как би могло да бъде използвано откритието, за да носи пари. Точно комерсиалната логика е винаги в основата на тази злоупотреба.

Ето за какво става въпрос. В нашият мозък, специалистите различават три различни типа, от които най-примитивният е наречен "влечугов мозък". Той е седалище на несъзнателните учения и учението, което протича в него се нарича "кондициониране". Кондиционирането е значи практиката, която се състои в това да се отправяш към, да "говориш" на, влечуговия мозък. Оказва се, че този последният е също седалище на вродените рефлекси и инстинкти. Знаейки това, остава само да се открият необходимите техники, за да се кондиционират хората да придобият поведение, което се желае от тях. Това е, което рекламотворците са успели да направят. И не само те. Един от методите за кондициониране е повторението. Но това не е много умело. Един от най-мощните се състои в това да се използват образи, към които може да се прикрепи писмено послание. Така например, обикновено разглеждане на една картина може да позволи да се достигнат несъзнателните зони на разума. Може дори да се каже, че качеството на едно произведение, а значи и талантът на един артист, зависи от способността му да прекоси съзнанието, да достигне до нашето подсъзнание и да изведе оттам неща, които изведнъж осъзнаваме. Това е посланието на художника отправено към нас и често е момент на проницание. Сигурно е, че особено състояние на духа и предразположение могат достатъчно да благоприятстват това просветление. Ето защо рекламотворците си служат толкова с образи. Разликата с изкуството е, че целта им е да направят посланието несъзнателно и то възможно най-продължително. По този начин търговците могат да се надяват, че когато видим продуктите им на витрината, ще имаме спонтанно желание за покупки мислейки си, че е обикновен порив на сърцето. Жените изглежда да са особено чувствителни към този тип кондициониране.

Мъже и жени не виждат нещата по същият начин. Пред един афиш, като този от цитирания пример, нямаме всички едни и същи реакции. В най-млада възраст, въпросът защо тази жена е приела да бъде снимана почти изцяло съблечена и да изложи своят облик на погледа на всички не получава еднозначен отговор. Момичетата развиват от най-ранна възраст кокетност, която им е присъща и която определя ролята им на съблазнителки, а именно да открояват предимствата на телосложението си. Те се гримират имитирайки по-големите, танцуват, шават много игриво с тялото си. Те са съзнателни за привлекателността, за магнетизма, на своята външност. Тази логика продължава до юношеството и отвъд с много изменения, върхове и падения. Пред някой афиш и в присъствието на момчета, момичетата се чувстват отначало неудобно, притеснени, като че ли някой ги е предал разкривайки тяхната интимност против волята им. Но с течение на времето те си дават сметка, че женското тяло харесва на момчетата. Когато имат шансът да открият, сравнявайки се с манекените на мода, че нямат за какво или съвсем малко да им завиждат физически, интимното желание да се изтъкнат чрез тялото си ги обхваща изцяло. За момичетата би било наистина осъществяване на съкровена мечта да имат възможност да покажат даващата им предимство фигура на най-голям брой хора. Те искат да завладеят сърцата на хората, на мъжете, чрез красотата, с която ги е надарила природата. Същевременно, те не биха желали да ги определят като "леки" и "лесни" момичета, откъдето и тяхната задръжка да виждат нещо лошо в тези рекламни изображения.

Mомчетата пък предпочитат да виждат нещата по друг начин. Хайде де, би ги уредило да вярват, че момичетата са готови да се съблекат за едното нищо ! Но ще говорим по-подробно за поведението на мъжете по-нататък.

Истината е ли някъде по средата ? Трудно е да се каже. Все пак, едно е сигурно, ефектът от този род реклами е пагубен в дългосрочен план, както за едните, така и за другите. Причината за това състояние на нещата не е там, където се търси. В случая с рекламите върху афиши, но също и при телевизията и други медии има двоен ефект на кондициониране, който се натрупва. Най-напред това е изображението, което прекосява съзнанието, и после целогодишното повторение на сходни образи комуникиращи изключително върху еротизма. В какво се състои този ефект и как влияе той върху поведението ни ? Ами, представете си, че тези реклами успяват да накарат да мечтаят както момичетата така и момчетата. Момичетата, защото те биха желали да имат същото тяло като това на жената, която позира, а когато го притежават, те желаят да имат възможност да го покажат представяйки си смайването, което това би предизвикало у другите. Момчетата, защото те биха желали приятелката им да е като тази от афиша. Това, което може да се стори нормално на мнозина като част от ухажването, не е съвсем. Спомнете си, когато сме деца, сме по-скоро свенливи ! Това леко "ексхибиционистко" поведение в обществото се придобива именно чрез рекламното кондициониране и далеч не е здравомислещо. Всъщност, както вече го казахме, не самата голота е проблемна, а начинът, по който тя се представя. За да се подтикне към покупка, трябва да се събудят заровените в подсъзнанието инстинкти. Инстинктът за възпроизвеждане е настанен някъде там, но природата е успяла да го преобърне в желание за сексуални отношения, за съвокупление. Такъв е случаят при приматите и при други бозайници, противно на лъжите разпространявани от някои, които желаят да ни накарат да мислим, че е придобивка на цивилизацията и значи присъщо на човекът. Животните също могат да се съвокупляват за удоволствие и го правят впрочем. Дали е от просто невежество или липса на предразсъдъци, но хомосексуалните поведения съществуват при тях и не оставят, разбира се, поколение. Даже в хетеросексуалните отношения се наблюдава при някои видове повторение и продължителност на койтът, които може да накарат да избледнеят някои господа.

За да се върнем към същността на нещата, как точно влияе рекламата върху поведението на момичетата ? Виждайки ефектът, който рекламата може да има върху момчетата, момичетата започват да си задават въпроси върху отношенията, които поддържат със своето тяло. Може ли да се изтъкнеш разкривайки тялото си и трябва ли да се прави ? Защо момчетата са толкова оживени, възбудени, когато виждат жена да позира по бельо ? Малко по малко, момичетата успяват да надвият своят боязън от голотата, но не заради правилните причини. Понеже не е за да защитават представата за естественото състояние на тялото, а защото мечтаят да се откроят чрез своето телосложение и да накарат момчетата да засноват около тях. Това е напълно нарцисично. Какво от това, по-лесно е така отколкото да правят усилия да изглеждат интелигентни ! Още повече, че момчетата се страхуват от интелигентните момичета и после това улучва право в целта. Така, много рано, те са тласкани между представата им за девствени и недостижими момичета от една страна, и желанието им да подчинят момчетата на своята воля чрез красотата на тялото си, от друга страна. Това е поведението водещо до развитието на перверзния характер в женската природа. Желанието да разчупят образът на икона, който ги препъва като окови, и да се освободят чрез тялото си създава у тях фантазми от перверзно естество. Държанието им става по-импулсивно, инстинктивно и животинско. Точно това е функцията на влечуговия мозък - рекламата е достигнала своята цел ! И определено не е еволюция да ги накарат да се оттеглят от разума. Оттам насетне, поведението на момичетата е несъзнателно, за тях, повлияно от кондиционирането, на което са станали жертва.

При момчетата, процесът е сходен с някои различия. В много или малко внушителните, дори провокиращи пози, които фотографите изискват от манекените, те предпочитат да виждат "сексуален повик". Те си представят, че са сами с момичето, което позира и онова, което може да последва. Ако едно момиче е почти изцяло ръзсъблечено пред едно момче, то е защото то желае да спи с него. Момчетата не схващат това като проста игра на прелъстяване, която едно момиче може да отправи към цяла тълпа, без обаче да желае да спи с всички, но го считат като провокация и всяко от тях си представя, че е лично нейна цел. Леснотата и наивността, с която едно момиче може да им изглежда да иска да се съблече, пищността и красотата на тялото им и на продукта направен, за да съблазнява, ги карат да си представят, че цялата тази щедрост е предназначена лично за всеки от тях и че момичето би било готово да го направи единствено за тях, защото го заслужават и всичко останало е без значение. Без ухажване, ако не е съблазънта на тялото, без декларация, без дълги периоди на изпитание на приятелството. Дори няма нужда да се познават истински взаимно, всичко е сведено до стриктния минимум и се отива към същественото - любовта. Идеалната жена за тях става тази, която би била готова да ги приеме такива каквито са, защото са както са и безусловно. Тя е там, за да задоволи най-невероятните им фантазми. Само едно върховно тяло водено от щедра и доброжелателна воля към тях, почти майчинска, способна да се пожертва за тях в името на любовта. Ако тя им показва голотата си, то е защото самата тя не желае никакво усложнение, само сексуално удоволствие. Тук също, продуктът успява да накара целта да мечтае. Но това не е всичко. Сексуална връзка извън всякакво обвързване и само за удоволствие ще рече перверзност. Впрочем това е поведение на консуматор - да се търси удоволствие без да се поема никаква отговорност. Това е, което професионалистите очакват от нас и се предполага, че трябва да консумираме без да разсъждаваме. Така момчетата развиват малко по малко впечатлението да притежават момичето и да имат власт над него, и за да си го докажат решават да потъпкат цялата тази красота, която се предлага толкова щедро и горещо само на тях. Тогава те си представят, че го карат да прави малко отвратителни неща. В началото това не ги въодушевява особено. Казват си, че момичето е интелигентно, че няма да се съгласи и че всичко ще се провали. Освен случаите на хора с умствени затруднения, които мислят, че решението би било да насилят малко и че после ще протече от самосебе си, защото момичето няма да има друг избор, и че без друго ще бъде много късно, въображението на останалите успява по един или друг начин да направи опростение. А ако момичето се съгласеше въпреки, че е интелигентно, би било страхотно ! Оттам да си представят, че момичето задължително ще получи удоволствие от мръсната им игричка има само крачка и те я прекосяват като прасенца, които шляпат в калта ! Момчетата търсят тогава най-красивите и най-чисти момичета, и ако може дори интелигентни, за да омърсят представата за тях. Момичетата търсят именно да разчупят своят гладък и безупречен облик, за да се освободят от това, което усещат като окови. Всички условия са налице, за да могат момичета и момчета да се срещнат в тяхната перверзност. След като са изпитали интимно удоволствие от нея, те ще й се отдадат взаимно, за да се случи най-после нещо. Така, по-голямата част от връзките са основани на приемането на перверзността на другия. Поне в рамките на допустимото, а там няма истински граници. Всичко зависи от личността на всеки един.

Перверзността в отношенията мъж-жена са кондиционирани от медиите, както вече видяхме, но също посредством кинематографичното изкуство, което е успяло да ни наложи един твърде мъжки модел. Основните протагонисти на един типичен филм, които прокарват положителни стойности, спят заедно преди дори да се познават истински и без да има какъвто и да е ангажимент между тях. Така много хора са убедени, че точно по този начин трябва да се случи в техния живот и че е дори по-добре. Защо ангажиментът е толкова важен за една връзка, за да се избегнат перверзните взаимоотношения ? Една "свободна" връзка оставя винаги другият да бъде виждан като предмет, сексуален предмет, което ни отправя към образа от афиша. Онези, които претендират, че практикуват "сексуалната свобода" залагат в действителност положителната представа за себе си или тази за другия, за да получат удоволствие като я потъпкват. За тях другият е средство за постигането на сексуалното си удовлетворетие. Самата сексуална перверзност е поляризацията на съзнанието между две противоположни състояния, едното съответстващо на перфектната представа, която си придаваме в обществото или която придаваме на своя партньор, а другото състояние е това, в което се самоунизяваме или унизяваме партньора си. Обикновено, момичетата са тези, които претърпяват унижението. Оттам нататък, съзнанието търси да се уреди, за да създаде реална или въображаема ситуация, в която ще се осъществи съединяване, конекция, между двете състояния. Емоционалното отприщване, което произтича от това, създава много силно удоволствие, поради голямата поляризация и което не може да бъде постигнато при други обстоятелства. Съзнателното търсене на това удоволствие прави перверзен. Значи да се приеме перверзността е един вид договор, който сключваме с "пагубната" страна на своята личност (без да навлизаме в никакви религиозни схващания), изоставяйки всички ценности, в които сме вярвали преди (любов, вълшебен принц, сватба, девственост, "половинката" на своя живот) и то, за да се получи много по-силно удоволствие. Изоставяме вечни ценности, за да спечелим мимолетни емоции. Залагаме в известна степен своята девственост срещу силни усещания. И в по-голямата част от случаите е провал. Защото човекът, когото избираме при тези обстоятелства, търси същото, не щете ли това е егоистично търсене. Другият не мисли непременно за нас в този момент, а за своето собствено удоволствие. Перверзните хора са обикновено много силни индивидуалисти. Девствеността, не бидейки разбира се само физическа (тя е и съзнанието за положителния и неопетнен облик, с който се ползваме в обществото*), ние сме готови да започнем отново. В една "свободна" връзка, именно тази идейна девственост се залага, откъдето и перверзният характер на този вид отношения. Всъщност, е ли тя наистина "свободна", понеже считаме другият като сексуална вещ, средство да задоволим своите фантазми, но също и ставаме "роби" на нашите желания и нашето тяло ?

Противно на това, когато се ангажираме с някого, това е връзка основаваща се на приятелство и взаимно уважение. Няма по-добър начин да се осигурим в това от този да поставим връзката на изпитанието на времето. Личните качества на вашия приятел ще бъдат от голямо значение тогава. Търпение, постоянство, способност да се изслушва и разбира другият, любезност и човечност, толкова качества, които биха могли да променят животът ви в правилната посока. Когато се зачева дълготрайна връзка, перверзността по принцип е изключена, но трябва да се предприемат няколко предпазни мерки. Първо, трябва да сме съзнателни, че мнозина се ориентират към дългосрочни връзки, само защото това е социална схема, която успокоява и която те се опитват да възпроизведат, без наистина да разбират смисъла й, залозите, последствията и без да са способни да ги поемат върху себе си. Други си представят, че това е начин да задоволят сексуалните им желания за цял живот или за следващите няколко години, или просто, за да си придадат вид на добър баща или майка на семейство. Характерът им, бидейки основно перверзен, за тях това е средство да станат дискретни, защото се страхуват от погледа и моралната оценка на другите, но бързо ще си дадат сметка, че това което ги привлича повече е онова, което не притежават. Връзката им ще страда от това, защото тя се базира основно върху сексуалността или просто поради необходимостта да се прикрият зад семейната структура, значи живот, който не ги въодушевява истински. Партньорът им не им доставя повече удоволствие, което ги прави нервни и дезориентирани или блуждаещи. Сексуалният живот на двойката угасва и те се чувстват фатално привлечени към други личности, принципът бидейки винаги същият, да се потъпче положителната представа, която носи другият или да се приеме унижението. Така, един оженен и перверзен мъж ще изневери със сигурност на жена си бидейки сексуално незадоволен от нея и би могъл дори да се опита да я въвлече в своите перверзни безумствия уж да се разнообрази или спаси животът на двойката. Съпругата му може да приеме да участва мислейки, че това е без съмнение единственото решение. Не е сигурно, че съзнанието за своята собствена перверзност е достатъчно, за да се откаже човек от нея. Тя има същият ефект като дрогата, само че тази е секретирана от собствения ни организъм, а именно мозъкът. Знаейки това, най-доброто средство, без съмнение, се състои в това да не я оставяме никога да влезе в живота ни и никога да не се доверяваме на някого, за когото знаем че е перверзен.

Голотата далеч не е виновна, а начинът, по който рекламотворците ни я представят в образи и който обслужва интересите на търговците. Те превръщат онова, което жените възприемат като игра на ухажване, в аргумент за продажба и оттам, тези, които мислят, че играят, стават играчки. Това са жени представени като предмети на желание, на удоволствие и сексуални вещи. Обаче, жените не са единствените жертви от това, но основните без съмнение. Това развито общество, което считаме за богато, е в пълен упадък. А там където моралът упада в допълнение на бедността, която се настанява, най-вече у една крехка част от населението, тази на младите, започват да бият бичовете на бедните страни. Скоро, ще останат само витрините. Раждаемостта намалява, хората са лишени от отправни точки. Кой вярва още в мита за успеха на либералния капитализъм и че ще можем да процъвтим в общество с търговска логика ? Това е огледало за наивници. А младите са като нощните пеперуди, които се блъскат в стъкления глобус на някоя улична лампа мислейки, че са открили път, който ще им разкрие денят, най-сетне !

юни 2005
превод от френски : Д. Милев, Диян Киров


_____________
* През 80-те, Мадона пееше "Like a Virgin" именно поради тази причина. "Just like for the very first time", спомняте ли си ?